Автор: Владимир Можегов, ВзглядНа 30 ноември се навършват 150 години от

Автор: Владимир Можегов, " Взгляд "

На 30 ноември се навършват 150 години от рождението на Уинстън Чърчил, един от най-известните британци в историята. Политик, публицист, притежател на Нобелова премия за литература, два пъти министър-председател - на пръв взор най-очарователният човек. Но в реалност малко на брой могат да се сравнят с него по жестокост.

В анкета на Би Би Си от 2002 година Чърчил е разгласен за най-изтъкнатия британец в историята. Удивително единогласие измежду хората от XXI век, възпитани от малкия екран и демократичните вестници, които в никакъв случай не са познавали Чърчил. Но бащите и дядовците на днешните детски островитяни, които въпреки всичко са познавали Чърчил, са били на друго мнение. Например на изборите през лятото на 1945 година те единомислещо смъкнаха „ най-изтъкнатия британец “ - победоносния воин от Великата война! Може би в действителност го е заслужавал.

А Чърчил умееше да го прави както никой различен. В политиката той поредно и кардинално се луташе от консерваторите към либералите и назад, като непроменяемо губеше всички избори с гръм и тропот. Спечелил си е репутацията на беглец и извънредно нападателен, незапознат и непоследователен. Единственият принцип на Чърчил е персоналната му упоритост. Успява да се добере до властови позиции или посредством партийни листи, или посредством интриги. Така през 1940 година получава поста министър-председател.

Но даже и на най-високите постове той има единствено провали, най-зашеметяващият от които е като лорд на Адмиралтейството, когато повежда Кралския флот към злополуката в Галиполи - злополука и за политическата кариера на Чърчил (през ПСВ съдружниците вършат десант на полуостров Галиполи по концепция на първия лорд на Адмиралтейство, 40-годишния Уинстън Чърчил, само че са разрушени. Загиват над 250 хиляди души. Бел. ред.).

Връзките му оказват помощ да се задържи на повърхността и през 1940 година той безусловно ще повтори „ триумфа “ си (отново като лорд на Адмиралтейството), губейки чисто от германците, които, научили за английските проекти да нахлуят в Норвегия, съумяват да го създадат първи. След това идва Дюнкерк, последван от изтребително-бомбардировъчна война против Германия, в която бездарният пълководец стартира подозрителен (и явно сполучлив за него) спор за лаврите на най-големия боен нарушител на ХХ век.

Но дано не изпреварваме толкоз доста събитията. Нека да стартираме през цялото време.

Роден със златна лъжичка в устата, жертван още от пеленачетата на политическа кариера, Уинстън, не прекомерно ослепителен в образованието си (среден триумф - три точки, държание - провал), овреме демонстрира психопатичната си природа. Покръстен в англиканство, още в младежките си години той скъсва с християнството с нормалната си гняв, предпочитайки алкохола и манията по войната. След като приключва (след два несполучливи опита да постъпи) Кралския боен лицей, той се впуска най-сетне в обичаната си буря - войната - потушаване на кубинското въстание, наказателни рейдове в Судан, войната с бурите, Сомалия, Родезия....

Обсебеността от войната и несъразмерната жадност за власт - явно завещание от предците (потомък на първия херцог на Марлборо), алкохолът лекува пристъпите на черна потиснатост, когато политическата му кариера е на път да се провали.

В зрелост - по осем мощни пури дневно, заливани с галони мощен алкохол. Вероятно единствено тази адска примес може леко да смекчи маниакалната природа на индивида, чиято духовна конструкция най-добре се разказва от следното изявление: „ Ако Хитлер нахлуе в пъкъла, ще сключа съюз с дявола “. Това беше Уинстън. Трябва да се каже, че арабският свят беше неописуемо засегнат от думите за съюза на Чърчил с дявола против Хитлер, още повече единен против Британската империя на страната на Германия.

Чърчил отвърна на „ всички тези негодници “, като назова цветнокожите жители на Империята зверове, а един път съобщи: „ Мразя индийците. Те са свиреп хора със зверска вяра. “ Но съвсем толкоз ненавиждал и германците, като упорствал, че „ индийците и германците би трябвало да бъдат третирани като зверове по целия свят “.

Е, може би е време да преминем към главните подвизи на нашия воин. Сред тях безспорно изключителна роля заема гладът в Бенгалия.

Почти четири милиона човешки живота - това е цената на изкуствения апетит, основан от държавното управление на Чърчил през 1943-1944 година, което иззема „ за потребностите на фронта “ цялата годишна продукция в района. Апологетите се пробват да оправдаят Чърчил или по-често просто премълчават геноцида, само че обстоятелствата ясно демонстрират умишлено осъществено безчовечие. 

Този „ всеобщ палач “ е основал филантропична злополука в Бенгалия най-много тъй като е ненавиждал и презирал „ тези зверове “, които също (или най-вече) е считал за изгубени за британската корона.

На молбите на Леополд Емери и вицекраля на Индия Арчибалд Уейвъл да изпратят кораби с храна до местата, където хората умират от апетит, дава отговор с язвителна депеша: „ Защо Ганди още не е мъртъв? "

Другото военно закононарушение на Чърчил, което надали отстъпва на първото, е бомбената война, разгърната против немското цивилно население.

Когато Рибентроп, в качеството си на немски дипломат във Англия, се срещнал с Чърчил, последният му споделил с цялата си искреност: в случай че Германия се опита да си възвърне властта, ние ще я унищожим още веднъж. Както виждате, не става дума за Хитлер, националсоциализма или нещо друго. Става въпрос за същата маниакална жадност за власт и инстинктивна ненавист към всеки, който се опита да я отнеме.

Към 1943-1944 година бомбената война на Чърчил придобива формата на огнен холокост. Несъмнен връх на този развой е унищожаването на Дрезден - град, изцяло лишен от военна инфраструктура, само че изпълнен с бежанци.

„ Не желая да чуя оферти по какъв начин да унищожим по-добре значими военни цели в предградията на Дрезден, желая да чуя оферти по какъв начин да изпепелим 600 000 бежанци от Бреслау в самия Дрезден. “

Британският публицист Дейвид Ървинг търси този откъс в архива и архивната работа на Въздушно-историческия клон на Кралските военновъздушни сили, файл CMS 608. Според потвърждението на основния маршал на Военновъздушни сили сър Уилфрид Фрийман Чърчил е направил изказването на 26 януари 1945 г.).

И още нещо, което би трябвало да се знае за нашия свят. През 1953 година Чърчил е почетен с Нобелова премия за литература „ за умеенето си... за блестящото ораторско майсторство, с което говореше в отбрана на най-висшите човешки полезности “.

Човек не трябва да се учудва на умеенето, с което в наше време обладани от демони фанатици биват посвещавани в ролята на най-видните пазители на свободата и най-висшите човешки полезности. Нашето време, като цяло, е изумително майсторско в превръщането на мерзавците в герои, а на героите в злодеи (и има към какво да се стреми. В бъдеще, съгласно Светото Писание, ни чака вълнуващото представление на преобразяването на Антихриста в сходство на Христос).

Това, което ни остава, е следното: един от основните основатели на международната война, който трансформира християнска Европа в руини (и съобщи това, което беше останало от нея, в ръцете на чичо Сам), който унищожи самата Британска империя (защото това беше резултатът от войната), който има съмнителната купа тръбач и предвестител (да не забравяме речта на Фултън) на Студената война - това е Чърчил.

С кого бихме могли да съпоставим този в действителност незабравим шарлатанин в английската история?

Знаем с кого - с неговия също толкоз незабравим прародител, първия херцог на Марлборо, получил купата си поради блестящото си изменничество на крал Джеймс в дните на по този начин наречената Славна гражданска война.

Г. К. Честъртън в „ Кратка история на Англия “ написа за този популярен мъж: „ Когато Уилям кацна на брега на залива Торбей по покана на други благородни виги, Чърчил реши да добави ослепителен цвят към облика на Искариот, който той одобри за подражателство. Първо отишъл при Джеймс с заявления за обич и честност. От него, отпред на армията, тръгнал да пази родината си от настъпление. След което умерено съобщи армията си в ръцете на завоевателя... “.

Може би това е задоволително. 

Инфо: vz.ru/